ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ТРУДОВИЯ ДОГОВОР ОТ РАБОТНИКА ИЛИ СЛУЖИТЕЛЯ С ПРЕДИЗВЕСТИЕ

Статус на процедурата: актуална

Нормативна уредба
Кодекс на труда (КТ)
Наредба № 5 от 29 декември 2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 4 от Кодекса на труда (Наредба № 5 от 29 декември 2002 г.)

Юридическа характеристика
Разпоредбата на чл. 326, ал. 1 КТ предоставя възможност на всеки работник или служител да прекрати едностранно трудовия договор, по който е страна, с адресирано до работодателя предизвестие.
Чрез този законоустановен прекратителен способ се упражнява едно субективно преобразуващо право, като крайният ефект от неговото реализиране е окончателното прекъсване на трудовоправната връзка с работодателя. С изтичането на предвидения в предизвестието срок, индивидуалното трудово правоотношение на работника/служителя престава да съществува.

Осъществяване на процедурата
По своята същност правото по чл. 326, ал. 1 КТ е лично и като такова може да бъде упражнено единствено по преценка на неговия носител - работник или служител. Волеизявлението за прекратяване на индивидуалното трудово правоотношение с работодателя не следва да бъде мотивирано. Достатъчно е то ясно и недвусмислено да изразява воля за прекъсване на трудовоправната връзка, по която работещият е страна.
Субективното право на прекратяване на трудовия договор с предизвестие от работника/служителя е лично, непрехвърлимо и не се погасява по давност.
Въпреки липсата на императивни предпоставки и основания за възникване на правото по чл. 326, ал. 1 КТ, законодателят предвижда специален ред за неговото упражняване. Трудовото правоотношение се прекратява с отправянето на ПРЕДИЗВЕСТИЕ ДО РАБОТОДАТЕЛЯ.
Предизвестието представлява предварително уведомяване, известяване на работодателя за взетото от работника или служителя решение да прекрати едностранно трудовия договор, по който е страна. То трябва да бъде облечено в писмена форма с оглед на неговата действителност (чл. 326, ал. 1 КТ), което означава, че ако това изискване не бъде спазено, предизвестието няма да породи правни последици.
Писменото предизвестие се отправя до работодателя, конституиран като страна по индивидуалния трудов договор с работника/служителя. Видно от легалната дефиниция, предоставена с § 1, т. 1 ДР КТ, работодател е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание, което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение.
Предизвестието се адресира до лицето, което представлява работодателя и е оправомощено да сключва трудови договори (напр. в качеството му на Изпълнителен директор или Управител).
Прекратяването на трудовото правоотношение винаги е обвързано с изтичането на указания в предизвестието срок. Този срок варира, в зависимост от вида на трудовия договор, по следния начин:
1. при прекратяване на безсрочни трудови договори, предвидения в предизвестието минимален срок е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок. Но дори при наличието на подобна клауза, той не може да надвишава 3 месеца (чл. 326, ал. 2, изр. 1 КТ);
2. при прекратяване на срочни трудови договори, срокът на предизвестието е 3 месеца, при условие че не надхвърля остатъка от срока, предвиден в срочния трудов договор (чл. 326, ал. 2, изр. 3 КТ);
3. трудовите договори за допълнителен труд по чл. 110, чл. 111 и чл. 114 КТ могат да бъдат прекратени с отправено до работодателя 15-дневно предизвестие (чл. 334, ал. 1 КТ).
Специфична е правната уредба, която текстът на чл. 326, ал. 3 КТ предоставя по отношение на прекратяването на индивидуалните трудови правоотношения с работници или служители, заемащи материално-отчетнически длъжности. В случай че предаването на повереното им имущество не може да бъде осъществено в рамките на 30-дневния срок, определен с предизвестието, времето на предаването може да бъде удължено, но с не повече от 2 месеца. В този двумесечен срок се включва и 30-дневния срок, предвиден с предизвестието за прекратяване.
Срокът на предизвестието се определя в календарни дни (арг. чл. 72 ЗЗД) и започва да тече от деня, следващ деня на получаването му от работодателя (чл. 326, ал. 4, изр. 1 КТ). Предизвестието произвежда действие и, съответно, прекратяването на индивидуалното трудово правоотношение настъпва с изтичането на предвидения в него срок, в случай че не бъде оттеглено.
Съгласно чл. 326, ал. 4, изр. 2 КТ предизвестието може да се оттегли, ако работникът или служителят съобщи за това преди или едновременно с получаването му от работодателя. От момента, в който предизвестието бъде получено, то не може да бъде валидно оттеглено, тъй като има обвързващ ефект. Единствената възможност е оттеглянето да бъде извършено със съгласието на работодателя, в рамките на предвидения с предизвестието срок (чл. 326, ал. 4, изр. 3 КТ).
С оттеглянето на предизвестието в рамките на установения срок, не се пораждат правните последици, които законодателят свързва с упражняването на субективното право на прекратяване по чл. 326, ал. 1 КТ. Индивидуалното трудовото правоотношение на работника или служителя с работодателя продължава да съществува и не се счита за прекратено с предизвестие.

Резултат от процедурата
С изтичането на определения с предизвестието за прекратяване срок, трудовоправната връзка с работодателя се прекъсва и индивидуалното трудово правоотношение престава да съществува. Текстът на чл. 220 КТ предвижда и една друга възможност - прекратяването на трудовия договор да настъпи в един предходен момент.
Всяка от страните по трудовото правоотношение може да го прекрати преди изтичането на срока на предизвестието, като в тази хипотеза тя дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието (чл. 220 КТ). Това право може да бъде упражнено както от предизвестяващата, така и от предизвестената страна по индивидуалния трудов договор.
Разпоредбата на чл. 62, ал. 3 КТ натоварва работодателя с допълнителния ангажимент в седемдневен срок от прекратяването на трудовото правоотношение с работника или служителя да изпрати УВЕДОМЛЕНИЕ ПО ОБРАЗЕЦ съгласно Приложение № 1 към чл. 1, ал. 1 от Наредба № 5 от 29 декември 2002 г. за това обстоятелство до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП). Уведомлението се представя заедно с ПРИДРУЖИТЕЛНО ПИСМО по образец, утвърден с Приложение № 2 към чл. 2, ал. 1 от Наредба № 5 от 29 декември 2002 г. Изпращането се извършва чрез:
- подаване в компетентната или във всяка една ТД на НАП;
- интернет с електронен подпис, когато работодателят има удостоверение за универсален електронен подпис или от изрично упълномощено лице, притежаващо удостоверение за универсален електронен подпис;
- препоръчано писмо с обратна разписка (чл. 1, ал. 2 от Наредба № 5 от 29 декември 2002 г.).
Придружителното писмо, когато документите се подават в ТД на НАП или с препоръчано писмо с обратна разписка, трябва да е в два екземпляра (чл. 2, ал. 1 от Наредба № 5 от 29 декември 2002 г.). Съгласно чл. 2, ал. 3 от Наредба № 5 от 29 декември 2002 г. за уведомленията, подавани на електронен носител, се използва само програмен продукт, който е проверен или предоставен от ТД на НАП или интернет страницата на НАП.

Примерни образци, документи и формуляри
Предизвестие за прекратяване на трудовия договор на работник/служител
Уведомление по чл. 62, ал. 4 от Кодекса на труда
Придружително писмо към уведомление по чл. 62, ал. 4 от Кодекса на труда