Публикувано в Процедури.

ДОГОВОР ЗА ПОВИШАВАНЕ НА КВАЛИФИКАЦИЯТА И ЗА ПРЕКВАЛИФИКАЦИЯ

Статус на процедурата: Актуална

Нормативна уредба
чл. 234 от Кодекса на труда (КТ)
Закон за задълженията и договорите (ЗЗД)

Юридическа характеристика
Материята, свързана с повишаването на квалификацията на работниците и служителите и тяхната преквалификация е изградена на договорна основа. Този вид съглашения са специфични като правна характеристика, тъй като спадат към категорията на ненаименованите договори, но получават правна уредба с разпоредбата на чл. 234 от Кодекса на труда.
Правната теория условно обозначава съглашенията по чл. 234 КТ като договори на трудовото право, тъй като те намират непосредствено приложение в параметрите, очертани с едно съществуващо трудово правоотношение.
Договорите за повишаване на квалификацията и за преквалификация са двустранни съглашения с възмезден характер, по отношение на които не е поставено изискването за форма за действителност. На практика те са облечени в писмена форма, с оглед на установеното в чл. 164, ал. 1, т. 3 от Гражданския процесуален кодекс ограничение.

Осъществяване на процедурата
Страни по ДОГОВОРИТЕ за повишаване на квалификацията и по тези за преквалификация са работодателят и работникът/служителят, встъпили в трудово правоотношение. Качеството работодател придобиват лицата, отговарящи на изискванията по § 1, т. 1 ДР КТ.
Идентичността на страните по тези паралелно съществуващи правоотношения не предполага идентичност в предмета на договорите. Договорите за повишаване на квалификацията и за преквалификация нямат за свой предмет полагането на труд, в този смисъл те не са допълнителни трудови договори.
В основата на двата типа договори стои придобиването на знания и умения, които повишават професионалната квалификация на работещите или, съответно, водят до придобиването на квалификация по друга професия или специалност (преквалификация).
Минимално необходимото съдържание на договорите е очертано с разпоредбата на чл. 234, ал. 2 КТ, съгласно която то включва следните задължителни елементи:
1. професията и специалността, по която работникът или служителят ще се обучава;
Страните по договора следва да уточнят формата, в която ще бъдат придобити нови професионални знания и умения: повишаване на квалификацията или преквалификация.
2. мястото, формата и времето на обучението;
Страните следва да опишат вида на обучаващата организация: професионално училище, гимназия, колеж, съответно курса на обучение, формата на осъществяване на обучението: редовно, задочно, вечерно и неговата продължителност.
3. финансовите, битовите и други условия за времето на обучението.
Клаузите от договора, уреждащи тази материя, указват начина и размера на дължимите такси и други, допълнителни разходи, съпътстващи обучението.
Като факултативно съдържание в договора могат да бъдат включени и други уговорки. Съгласно чл. 234, ал. 3 КТ, страните могат:
1. да уговорят задължение на работника или служителя да работи при работодателя за определен срок, не по-дълъг от 5 години;
2. отговорност при незавършване на обучението, както и при неизпълнение на задължението по предходната точка.

Резултат от процедурата
По отношение на договорите за повишаване на квалификацията и за преквалификация приложение намира едно общо формулирано прекратително основание. Изправната страна упражнява свое субективно потестативно право на прекратяване при наличието на установените с чл. 236, т. 1 КТ предпоставки.
Специфични прекратителни основания могат да бъдат предвидени като клауза от сключения договор. Тази възможност е проявна форма на принципа на договорна автономия, регламентиран с разпоредбата на чл. 9 ЗЗД.
При условие че разходите за обучение и квалификация са договорени по реда на чл. 234 КТ, спазени са визираните в договора и Кодекса на труда условия и разходите са документално обосновани, те се отчитат като разходи за дейността на работодателя и не подлежат на данъчно регулиране по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане.